Да си “в крак с времето” може да се разбере по много начини, но видимо Тайланд е пример за това как аз го разбирам. Или поне на пръв поглед изглежда така. Дори правителството им да разтяга лукуми (както ние сме свикнали да се случва вече 23 години), видимо знае как да построи една стратегия, да я комуникира, и то не само в рамките на страната си.
Yingluck Shinawatra (министър-председател) споделя следното в интервю за Monocle: “Започнахме серия от доста амбициозни промени, които ще повишат стойността и знанията на Тайландската икономика”. Планът включва четири основни направления, над които се набляга: инфраструктура, производство, креативност (да, креативност) и туризъм. Като държава с толкова богата култура и благодатен климат за туризма, Тайланд видимо е поела на прав път.
Визията на Modern Thailand е страхотен пример за това как би трябвало да изглежда онлайн присъствието на подобен план през 2013. Плановете са впечатляващи:
# Инфраструктура
Планът предвижда Тайланд да се превърне във вход към Азия с изключително комуникативен транспорт – достатъчно летища, развита железница, строеж на нови мостове и развитие на пристанищата. Предвидено е да се инвестират около 134 милиарда долара до 2020 г. След като това се случи, транспортната мрежа в Тайланд ще бъде една от най-добре развитите в света.
# Производство
До момента Тайланд е най-големият събирателен център на автомобилната индустрия в Югоизточна Азия; и вторият в света производител на климатични инсталации. Или иначе казано, наблягат на това, в което са най-добри и за което определено има голямо търсене в световен мащаб.
# Креативност
За тях тази дума не е нещо несериозно и непознато. И за страна като Тайланд, това е някак естествено. От невероятната кухня до богатата традиция на изкуствата и занаятите, цялостно творчеството там е на почит. След редица нови инициативи, включително въвеждането на Международната конвенция, изложбен център и TCDC North в Шанг Май, Тайланд се стреми да повдигне интереса на глобалните лидери в създаването и организирането на огромни изложения. Те са го казали най-добре: “държава, пропита с традиционни знания и съвременно гостоприемство”.
# Туризъм
Ако досега туризмът е бил един от основните двигатели в тайландската икономика, то сега правителството е решено да го качи на следващото ниво. За целта ще инвестира в диверсификация на туристическите дестинации (туристически места за всеки вкус и джоб и супер достъпно от инфраструктурна гледна точка). С две думи, вече няма да има празно място.
Защо се впечатлих така от плана на Тайланд? Защото виждам много хубави идеи, които могат да се почерпят, стига да отворим малко съзнанието си за красивото, креативното, подреденото и всички да работим в тази посока и в България:
# Инфраструктура
Имаме доста добра ЖП-мрежа, която изисква инвестиция за поддръжка и обновяване. Реално, можеш да стигнеш навсякъде в България с влак. Като малка пътувах из цялата страна с влаковете и за мен беше най-ествественият начин за транспорт. Знаех последователността на гарите наизуст, умирах от кеф, когато наблюдавах малките ни и големи гарички. Возенето в теснолинейната линия от Червен бряг за мен беше истинско приключение… Години по-късно тази линия беше закрита, а от поне 5 години не съм се качвала във влак.
Явно това се е случило, защото линията е работила на загуба? Ок, нека се инвестира в по-използваните отсечки първо, и оттам да започне реновирането на мрежата.
Времето, което отне да се построи магистрала Тракия, е повод на много подигравки… Истинският въпрос е, защо отне толкова много време и как да се избегне подобно забавяне вбъдеще? Има ли желание, има и решение.
# Производство
След разграбването на фабриките след промените; през закриването на повечето ни производства, последвано от липса на заместители; до моментът, в който нямаме почти нищо, което да дърпа икономиката ни напред; се оказахме в ситуация, в която икономиката ни не може да осигури богато бъдеще на страната ни. Държавните предприятия лека полека задлъжняха до степен, че държавата трябва постоянно да налива безумни суми в тях, без надежда те да заработят отново на печалба.
В какво сме добри? С кое да започнем на чисто? Всеки трябва да си зададе този въпрос и ако вижда нещо, в което е наистина добър, нека започне да работи над него. Защото ако сега няма пазар за него, то той може да се създаде постепенно.
# Креативност
Болна тема. Болна е, защото креативността бива изкоренена в ранните години на българските деца. В училище беше нещо лошо да се смееш, трябваше да си сериозен и да следваш определен модел на поведение. Не знам как е днес в училище, но силно се съмнявам, че образователната система е еволюирала до степен да стимулира художниците и музикантите от първи клас. В училище е доста по-важно да се наблегне на математиката, физиката, химията, въпреки че поне 1/3 от децата изобщо не се интересуват от тях. Дали не е време основните науки да се покриват на определено ниво, но децата да взимат допълнителни часове и да наблягат на неща, в които са наистина добри?
И да оставим образованието настрана, нека говорим за занаятите, културата, която България притежава. Не е ли и тя богата и с дълга традиция, повлияна от много интересни култури през криволичещата ни история?
И кухнята ни е интересна и богата. Само че колко от съвременните, млади българи могат да сготвят порядъчна мусака, сърми, пататник, друсан кебаб, пилешка лютика и други традиционни ястия?
# Туризъм
Още една болна тема. Малка, но толкова богата на туристически дестинации! Българският туризъм можеше да процъфтява и да дърпа цялата държава. Но не. Най-големите ни туристически дестинации, освен че вече не приличат на нищо хубаво (Слънчев бряг, Банско…), са и в ръцете на чужди икономики. Как стана това? Какво можем да направим сега, за да го променим? Може ли бедният българин да си изкупи хотелите, да ги развие с прекрасния български традиционен почерк? С помощта на държавата, да. Връщане назад има, макар и трудно.
Но имаме и още…
# Иновации и технологии
90’s kids – поколението, което се роди в последните години на комунизма и изгради своя алтернативна демокрация в интернет, то има какво да създаде и развие. То пътува много, то е видяло и живяло в чужбина; то може да промени много неща. Стига да има надежда, че ще успее.
Социални иновации? Вижте какво е написал Георги Камов по темата – как България може да се превърне в дестинация номер едно.
Или иначе казано… Ако Тайланд вижда едно светло, цветно и красиво бъдеще, значи можем и ние да го видим! Първо трябва да го поискаме, а после – да повярваме в него. И да не чакаме някой друг да ни го създаде, защото това никога няма да се случи по този начин.
everhooder 