Исландия се оказа много далеч. За да стигнеш до Рейкявик си отива цял ден, защото трудно можеш да намериш два полета с бързо прекачване. А и в моя случай отне почти 4 часа да се доберем от Франкфурт дотам. Далеч е и по всички останали параграфи: география, история, структура, култура, манталитет. Тя си е един съвсем различен свят.
Има много причини защо тази малка земя задължително трябва да попадне в списъка на всеки пътешественик и това сигурно е милионната “статия”, която пробутва тази идея. Но веднъж като си стъпил там, няма как да не ти се прииска да го споделиш с всички, че и те да попаднат в този филм, в който си имал щастието да попаднеш ти. Ето моите:
Контрастите
Земя на контрасти. Почва черна като катран и трева, жълта като огън. Поне през ноември. Зимата няма нищо общо с лятото. Има лед, има и огън. Топлата вода в тръбите е от гейзери, а студената – от свежи извори. Небето е черно и тъмно, но къщите са шарени и светли. Навън е пълен клинч, но в къщите, кафетата, ресторантите и хостели е топло и уютно. Местните се чудят защо хората се вълнуват толкова, че посещават Исландия, но същевременно са обиколили вече половината свят.
Храната
Там нищо не расте. Няма дървета, няма ниви, гори… Но точно там ядох най-вкусната храна през живота си. 6 дни, всеки ден различно ястие, кое от кое по-уникално добре приготвено и овкусено. Нищо пържено. (Ако наминавате през Рейкявик, задължително посетете рибните ресторанти на пристанището, начело със Sægrefinn, където супата от омар е задължителна за пробване; и KEX hostel, където каквото и да си поръчате, ще е велико). Явно колкото по-трудна е действителността, с която трябва да се справиш, толкова по-креативен ставаш. Кухнята е един от начините това да се види най-ярко. Креативни са били и преди, когато са измислили гнилата акула и черната смърт (ракиено-подобна напитка от ферментирало картофено пюре). Двете се консумират заедно и никога поотделно… и в малки количества.
Музиката
Когато разбрах, че ще ходя в Исландия, веднага започнах психическата си подготовка на фона на исландска музика. И макар да ми е известно, че я харесвам отдавна, сега я усетих истински за пръв път. Началото на музикалното ми пътешествие бе поставено от Júníus Meyvant заради филмчето Inspired by Iceland. Продължи с Kaleo, Soley и после в самолета на Icelandair и купищата музика на екранчетата пред седалките.
Рейкявик
Около 350,000 души – демек, едно малко градче. Всички се познават. В бара или горещия басейн седиш до която и да е знаменитост, без това изобщо да има някакво значение. Всичко е близо до теб, съвсем достъпно. Сградите са цветни и радостни, независимо какво е времето, те ти се усмихват. Океанът те наблюдава иззад всеки ъгъл и можеш да видиш планината Esja да наднича зад залива. Имат най-странната църква, която съм виждала. И страхотна гледка от нея:
Природата
Взехме кола под наем, предупредени да държим вратите здраво като ги отваряме, за да не ги отвее вятъра, и взели си специална застраховка за попътни камъни; хванахме пътя към Gullfoss (водопад). Видяхме малко слънце за първи и последен път. Много камъни, жълта трева, страхотен залез и до този момент, най-впечатляващия водопад, който съм виждала. Но това грам не е всичко. Там има още много лед, гейзери, черни плажове, супер странни скали, ледници, северни сияния… Всичко трябва да се види.
Магията
Поне половината исландци вярват в джуджета, елфи… Имат 13 броя Дядо Коледовци, които правят бели; имат и Зла Коледна Котка. Кой знае още колко неща, за които нямах време да разбера.
Всичко е възможно в Исландия. Всеки тийнейджър може да свири на поне един инструмент, знае перфектно английски; повечето исландци пишат. Цял живот растеш с мисълта, че всичко е възможно, че можеш да бъдеш всичко, което поискаш, когато поискаш. Няма такова нещо като провал. Дори затворен на леден остров насред океана, си най-свободният човек на света.
everhooder 