Кипър: между Изтока и Запада, старото и новото

Кипър изненадващо за мен и повече от логично за всеки разсъждаващ човек, се оказа уникална смеска от култури. На острова, който е около 9,000 квадратни метра се помещават три територии – държавата Кипър, окупирана част от Турция и две бази на Великобритания. Там живеят много кипърци, турци, англичани, руснаци. Последните са обикновено бая заможни, изкупили са къщи в курортите и са закупили кипърско гражданство за има-няма 1 милион евро парчето.

Никозия (Lefkosia) е последната останала разделена столица в Европа. Разделена е повече от буквално – след като влезеш в стария град (който е под формата на кръг, останал от времето, когато там е създадена крепост) и стигнеш до средата му, пътят ти свършва или в изоставена сграда, или в стена с телища и въоръжени симпатяги зад нея. Има пунктове, през които да влезеш в окупираната зона, а за нас това става само с показване на международен паспорт.

Border cat
Гранична котка – не стана ясно дали е кипърска или турска. Но пък беше доста позитивна.

 Без автомобил си загубен

До момента не съм попадала на място, където единственият начин да стигнеш до определени места, е с кола (може би, защото не съм била в Щатите и Канада…), но за толкова малък остров това ми направи силно впечатление. Ако си пешеходец и искаш да се разходиш, по-добре да идеш някак до центъра на Никозия и там да се мотаеш. Иначе си сам на пътя, от колите те гледат странно, а на много места няма нито светофари за пешеходци, нито под/надлези. След като се поядосвах малко, осъзнах, че там през доста голяма част от година е бая топло. Толкова топло и пек, че наистина не може да се ходи дълго време по улиците.

Освен, че всички карат коли, почи всички имат Мерцедес компресор. Е, не всички, но опредлено бяха страшно много. Оказа се, че някой като види каква кола си е купил съседът/приятелят, и той иска да има такава. А там повечето хора се познават – все пак са около милион общо.

 Градски транспорт има отскоро

Тъй като движението е обърнато (т.е. не рискувахме да взимаме кола под наем), се възползвахме от услугите на градския транспорт. Оказа се, че е доста млад – има го отскоро и още прохожда. Из града можеш да използваш автобусчета, но е важно да провериш разписанието – и да идеш 5-10 минутки по-рано, защото подраняват. А ако ги изпуснеш, следващият може да е след 40 минути или дори повече от час. Изобщо, това си беше чист извънградски транспорт…

 Пиеш на границата

Старият град е съвсем малък, но има страхотни скрити съкровища. Например, барчето “The Old Pin” (Παλαία Πινέζα) се намира точно на границата с турската част и ако се напоркаш и решиш да изкатериш оградата, може да попаднеш насред група въоръжени симпатяги. Всъщност, всичките хамбарчета около бара са пълни точно с такива хора.

The Weaving Mill
The Weaving Mill

Друго местенце, което си струва да се посети, е The Weaving Mill (Υφαντουργείο). Там можеш да хванеш книга, учебник, лаптоп, и да изкараш часове в съвсем уютна и просторна обстановка с чаша капучино или биричка в ръка.

_

Виж още снимки от Кипър във VSCO Journal-а ми тук.

Advertisements

Why not join the conversation?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s